Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името му е дадено още

Лъв е едно от най-старите съзвездия. Името му е обещано още от античните египтяни. Те не са го свързали нито с мит, нито с легенда, а просто с повтарящите се сезонни феномени.

В античен Египет, когато през нощите на март и април високо над хоризонта, почти в зенита заблестявали звездите на съзвездието Лъв, настъпвали непоносими горещини. Страната се превръщала просто в изгоряла пустиня и дори плодородната котловина на р. Нил изсъхвала и се напуквала. По това време през нощите се чували единствено страшните ревове на лъвовете, които скитали из пустинята, с цел да си търсят храна. Никой не смеел да отива там. Тя се превръщала в царство на лъвовете. Те били господарите в нея. Това всяка година се повтаряло и по тази причина античните египтяни нарекли региона със звездите, които виждали почти над главите си, с името ЛЪВ. Така на звездното небе се появил Лъвът - царят на животните.

Според преданията под знака на това съзвездие трябвало да се раждат велики царе. Затова най-ярката звезда от съзвездието ЛЪВ била наречена Регул (от лат. REX - цар).

Митологията на гърците е свързала съзвездието Лъв с чудовищния Немейски лъв и с един от подвизите на митическия воин Херкулес.

Като победил титаните, Зевс ги затворил в мрачния Тартар. Пред голямата му врата наредил да стоят непрестанно хекатонхейрите (сторъките) и зорко да бдят, с цел да не избягат страшните чудовища. Титаните вечно изгубили властта си над света. Но битката на Зевс да завземе властта над Небето и Земята не свършила с успеха над титаните. Предстояла му още една, последна, само че най-тежка битка със стоглавото страшилище Тифон, което всявало смут и причинявало всички несгоди на Земята.

Когато Гея (Земята) схванала какъв брой грубо е постъпил Зевс с нейните деца (титаните), тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила страхотното страшилище Тифон със 100 големи драконови глави, които бълвали непрестанно буйни огнени пламъци на всички страни. Щом Тифон излязъл из земните глъбини, цялата Земя затреперала от голямото му тяло. Оглушителен плач на разярени бикове и лъвове, кучешки лай и ужасно змийско съскане се разнасяли надалеч по Земята, а пламъците от драконовите глави опожарявали всичко в близост. Ужас обхващал животните и хората и дори боговете от това разярено страшилище. Земята горяла и всичко се топяло от адската жега, която бълвали главите на Тифон. Само Зевс не се уплашил. Той самоуверено застанал пред чудовището и го обсипал с мълнии и гръмотевици. Земята и небето се слели в един непрестанен огън, като че ли въздухът почнал да гори. От мълниите на Зевс всичко се трансформирало в пепел. На пепел станали и стоте драконови глави на Тифон и той се проснал като голяма планина, от която изригвали огнени езици, които разтапяли всичко в близост. Самата Земя била застрашена да се разтопи изцяло. Но Зевс, без да губи време, сграбчил голямото огнено тяло на Тифон и го захвърлил в дълбочините на мрачния Тартар, който го бил основал. Там останал вечно Тифон. Но и от Тартара той постоянно всявал смут измежду хората и боговете, като създавал страхотни урагани, които помитали всичко, където преминели. Пламъците на Тифон пробивали планините и като огнени реки потичали по скатовете им и ги опожарявали. Но най-страшното пристигнало, когато Тифон се оженил за Ехидна. От брака им се родили ужасяващи чудовища - двуглавото куче Орфо, триглавото куче Цербер със змийска опашка, Лернейската хидра, Немейският лъв и други Някои от тези чудовища излезли на Земята, гдето причинявали страхотни бедствия, смут и премеждия на хората.

Тифон и Ехидна изпратили своята рожба - огромния лъв в планините, близо до гр. Немея (отгдето и името му Немейски лъв). Със заплашителен плач той върлувал в покрайнините на Немея и опустошавал всичко. Ужас обхващал хора и животни, когато чували неговия плач. Хората не смеели да излизат от къщите си. Настанал апетит и мор по хора и добитък. В Немея се чували единствено рев и стенания. Никои не можел да избави хората от непоносимото злополучие, за което се говорело из цяла Гърция.

Чул Евристей за това злополучие и упълномощил на Херкулес да извърши неотложно първото му предписание: да убие Немейския лъв и да му го донесе в Микена.

Херкулес тръгнал незабавно за гр. Немея. Когато дошъл там, докъдето стигал погледът му, виждал единствено опожарена Земя и никаква жива душа. Нямало даже кого да попита къде е леговището на страшния лъв. Без да губи време, Херкулес се отправил към планините. Цял ден бродил из тях, само че на никое място не могъл да открие чудовищния лъв. Започнало да се притъмнява. От далечината Херкулес чул страшния плач на лъва, който, разбудил се, се протягал и чакал да се стъмни, с цел да продължи опустошенията си от предходната нощ...

С няколко великански скока Херкулес се намерил до леговището на лъва. То представлявало голяма пещера с два изхода. Пред единия от тях Херкулес натрупал големи скали, тъй че лъвът можел да излезе единствено през другия излаз. Там се скрил Херкулес и опънал лъка си. Не минало доста и големият лъв с плач излязъл от пещерата. Стрелите на Херкулес го обсипали като мълнии. Но нито една от тях не го наранила. Стрелите отскачали от кожата му, която била по-твърда от желязо. Херкулес не знаел, че Немейският лъв е невредим от оръжие. Като видял, че стрелите отскачат от кожата му, Херкулес оставил лъка и се нахвърлил върху разярения звяр. Само с един удар по главата с тежкия боздуган го зашеметил и омаломощил. Хванал го с мощните си ръце за гушата и толкоз мощно го стиснал, че за момент го удушил. Метнал го Херкулес на гърба си и отишъл в гр. Немея. Там принесъл жертва на гръмовержеца Зевс - неговия татко. За спомен от първия си героизъм Херкулес положил началото на Немейските игри, през време на които в цяла Гърция прекратявали войните и царувал повсеместен мир.

Херкулес отнесъл лъва в Микена. Когато Евристей видял чудовището, се уплашил не толкоз от него (то било мъртво!), колкото от силата и мощта на Херкулес. Затова му заповядал към този момент да не влиза в Микена, а да му демонстрира доказателствата за осъществяването на поръченията му надалеч отвън градските стени.

Съзвездието Лъв припомня за подвига на Херкулес, с който той избавил хората от невиждано злополучие.

„ Митове и митове за съзвездията ”, Ангел Бонов

Изображение: Celestial Atlas by Alexander Jamieson - aa.usno.navy.mil